7 - хилядолетната  история  на  Хасково го нарежда сред най- старите селища в България. Според археолозите  първото поселение на територията на днешния град е  възникнало още в средата на новокаменната епоха /около 5 000 години пр. н.е/. 

Работилница в Хасково в началото на 20 век

През 11 век  селището е унищожено до основи от византийските нашественици. Населението обаче остава тук и се заселва на другия бряг на реката и около днешния “Младежки хълм”. Хасково се възражда отново през второто българско царство при управлението на  асеневци и шишмановци. Сред най- славните страници в историята ни е битката при хасковското село Клокотница, където през 1230 г. Иван Асен ІІ разбива вероломно нахлулия с войска епирски деспот Теодор Комнин.

Читалище Заря през 1929 г.

Още в епохата на възраждането започва  подем в стопанския живот на региона, в който главна роля играе прочутия по османско време Узунджовски панаир. Той събирал край хасковското село Узунджово стотици хиляди занаятчии и търговци от цяла Европа и Азия. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града  се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища.

През 1858 г. се създава  съществуващото и до днес читалище “Заря”, което е сред най- дейните местни  културно – просветни средища. Въпреки появата на първите индустриални предприятия в периода до войните основен поминък на  населението остава земеделието. Още в началото на 20 век Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.
Преминал през епохата на т.нар ”социалистическо строителство” и годините на демократичния преход днес хасково е един  модерен, съвременен град с развита инфраструктура и  лека промишленост.

Хасково в началото на 20 век