Като всички българи, и жителите на Хасково посрещат възторжено обявяването на Руско – турската война през 1877 година. 23 доброволци от града и окръга се записват в редовете на Българското опълчение, за да помогнат да бъде извоювана дълго чаканата свобода.

Отстъпващите към Одрин и Цариград турски войски се превръщат в истинско бедствие за Хасково, който е подложен на грабеж и насилие. Българите са принудени сами да организират защитата на махалите си до идването на русите. През юли 1877 г. предният отряд на ген. Гурко завзема Каяджик /днешния квартал “Раковски” в Димитровград/. Нетърпеливи да посрещнат освободителите много хасковлии начело със свещениците излизат извън града в очакване да ги видят. Настъплението на Сюлейман паша обаче принуждава Гурко да върне малобройния си отряд в Стара Загора. Десетки хасковлии увисват на седемте бесилки, издигнати в града, други жители са изклани или заточени. След освобождението на София положението на юг отново се влошава заради бягащите към Турция останки от Сюлеймановата армия. Заедно с башибозушките орди те подлагат на грабеж и огън българските села в Хасковско. На 31 декември 1877 год. каймакаминът и всички турски чиновници напускат града, последвани от почти цялото мюсюлманско население. Хасково е оставен в ръцете на черкезите и башибозуците, които ограбват над 50 къщи и дюкяни в центъра и избиват над 20 души. Стоката, която ордата не успява да отмъкне със себе си, е струпана накуп и запалена под часовниковата кула. Късно вечерта пристигат пратеници, които съобщават на българите да не бягат, тъй като руските войски наближават. На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи щабс – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Св. Богородица”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на ген. Гурко. На 8 (20) януари в Хасково пристигат и отрядите на ген. Скобелев – младши, които при с. Стойково разбиват изтеглящия се към Одрин турски обоз. На следващия ден от Чирпан идват частите на ген. Карцов, които наброяват 8 хиляди щика и 12 оръдия. Два батальона са оставени да охраняват Хасково, а останалата войска е изпратена в близките села, за да преследва останките от разбитата турска армия. На 12 (24) януари жителите на освободения град тържествено посрещат големия руски пълководец ген. Гурко, който е настанен в една от най-хубавите възрожденски къщи в Хасково /сега ресторант “Гуркова къща”/. Друг любопитен факт, свързан с Освобождението на града е този , че именно тук за пръв път по време на войната се срещат двамата руски генерали с фамилия Скобелев – баща и син.

Освобождението на Хасково от Хр. Форев Освобождението на Хасково от Г. Лозев Генерал Гурко