Малцина знаят, че големият ни революционер е посещавал града три пъти. През 1869 година  Апостолът на свободата за пръв път идва в Хасково, за да издири по – будните българи и основе таен революционен комитет. 

Васил ЛевскиЛевски се среща с бащата на Асен Златаров – Христо, но въпреки помощта му след тридневен престой в града си тръгва огорчен, без да успее да изпълни намисленото. “Неблагодарен останах” – ще напише Апостола след първото си посещение в Хасково.

През септември 1872 г.  Дякона отново се завръща, за да запали първите искри на организирания бунт сред поробеното население. Грижите по създаването на бъдещия революционен комитет задържат Левски в града близо седмица. Негов пръв помощник в святото дело и председател на новосъздадената тайна организация става учителят от Централното училище Петър Берковски, когото Апостолът познава още като семинарист в Белград. Ще ги последват още неколцина смели хасковлии: Георги и Михаил Хаджииванчо Минчеви, Стоян Заимов, Щерю Вапцаров, Мирчо Попов.

След среднощните заседания с комитетските дейци Левски оставал да преспива в стаичката на Берковски в Централното училище. Днес на мястото, където неведнъж се е крил Апостолът на свободата, пак  се издига школска сграда  – тази на училище “Св. Климент Охридски”. Скромна паметна плоча и барелеф напомнят на поколенията, че тук преди 134 години е идвал Дяконът. Непокорната му глава е намирала сигурно убежище и в дома на хасковлийката Теофана Стоилова – тъща на подпредседателя на комитета Мирчо Попов. У нея са се провеждали някои от заседанията на съзаклятниците при съдбоносното второ посещение на Левски в Хасково. На мястото, където някога е била къщата на Теофана Стоилова, сега се намира библиотеката на Дома за деца и юноши “Асен Златаров”.

Доказано е, че точно в Хасково Апостола получава зловещото известие от Търновския комитет за провала на Димитър Общи в Арабаконак заедно с предупреждението да се пази, защото турците го издирват под дърво и камък. Въпреки сериозния удар върху освободителното дело Левски не прекъсва обиколките си из страната и в началото на ноември 1872 г. за трети път идва в Хасково, макар и за кратко. Целта му е да превърне местния комитет в окръжен революционен център и да събере пари за оръжие.

Сградата на училище Климент Охридски, където е поставена и паметна плочаБлизо 36 са тайните комитети, които Апостола създава в близките до Хасково селища. Стъпките на великия революционер със сигурност са отеквали неведнъж и през хасковските села Ябълково, Странско, Горски извор. Въпреки огромния риск да бъде разпознат и заловен Левски отива да купи оръжие на най- големия панаир в Европейска Турция по онова време – Узунджовския, който се е намирал край едноименното хасковско село.

След гибелта на Левски местният комитет понася още един тежък удар – неуспешния опит за убийство на водача на гъркоманите в града хаджи Ставри Примов става причина деветимата членове на ръководството да бъдат арестувани и заточени в Диарбекир. Много от тях успяват да избягат от плен в съседна Румъния и да се върнат отново с оръжие в ръка, за да воюват за свободата на отечеството, която нейния Апостол не можа да доживее.