Есенният панаир, който се е провеждал близо 3 века край хасковското село Узунджово, бил една от най- големите местни забележителности през епохата на османското робство.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век тук се събирали ежедневно над 50 000 купувачи и търговци от цялата Османска империя и най-различни кътчета на Европа, Азия и Африка. Според немския историк Хаммер панаирът бил създаден през 1593 година от Синан паша – велик везир по времето на султаните Мурад ІІІ (1574 – 1593) и Мехмед ІV (1593 – 1603).

Минавайки край Узунджово той много харесал мястото, отпуснал 30 хиляди гроша от хазната и заповядал да бъдат построени кервансарай, джамия, имарет и баня, а в селото ежегодно да се свиква панаир, който да продължава 40 дни. Наши учени твърдят, че първоначално той е възникнал като местен сбор – пазарище на християните, което с намесата на турските власти постепенно прераснало в голям панаир.

Самото тържище било разделено на отделни пазари, разположени в равнината край Узунджово. Търговците и занаятчиите от всеки град или област имали свои местни чаршии, отделно от тях били пазарите за добитък и роби. Голям хан с оловен покрив, баня, джамия, имарет и кервансарай се издигали в центъра на панаира. Многобройните складове и сергии предлагали всичко, което се произвеждало по онова време – в това число скъпоценности и екзотични колониални стоки като кафе, захар, зехтин, маслини, чай.

Персийските търговци продавали пъстри шалове и килими, английските – индийски тъкани, калай, бои и подправки, италианските – сукно, фесове, стъклария, копринени платове, руските – скъпи кожи, тафти, книги. За реда и правилното сключване на сделките се грижел специален чиновник, а търговците и продадените стоки се облагали с мита.

Имало и места за забавления, където циркаджии и дресьори, фокусници и певци привличали тълпи от зрители. Много видни българи като Раковски, Найден Геров, П.Р. Славейков, Добри Чинтулов и Хаджи Димитър са идвали на Узунджовския панаир по свои дела.

През 1871 г. панаирът бил посетен от самия Левски, който дошъл да купи оръжие за тайния комитет. По онова време обаче тържището вече западало. За последен път Узунджовският панаир се провел през 1876 година. За негов наследник се смята Пловдивския панаир, създаден през 1893 година от българското правителство за да възроди славата на своя именит предшественик.