Като повечето многовековни градове и Хасково е носел различни имена. Някои твърдят, че първото име на селището било “Чист град” или “Бял извор” /Ак – пънар/, но тази хипотеза не е подкрепена с убедителни факти.

През 1792 год. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава в писмен документ името на града – Марса. В своята “История во кратце о болгарском народе словенском” той разказва за турските набези в Тракия през втората половина на 14 век. Сред завладените селища са и Дълго поле и Марса , “сиреч Узунджово и Хаскьой”- уточнява монаха.

Турското име “Хаскьой”, с което града е известен в периода на робството, означава в превод “Владетелско село”. За пръв път това название се среща в османски документи от времето на султан Мехмед ІІ Завоевателя, т.е от втората половина на ХV в. Предполага се, че турците са преименували някогашния град Марса веднага след завладяването му в края на ХІV век.

През следващите няколко века името Хаскьой се среща в различни варианти – “Хаскюй”, “Хаскени”, ”Хаскиви”, за да се стигне до днешното ”Хасково”. В съвременното си звучене името на града за пръв път се употребява във възрожденската книжнината от средата на ХІХ век.

Любопитно е, че пак тогава видния наш възрожденец и борец за чистотата на българския език Иван Богоров превежда турското название “Хаскьой” като “Чисто село”. То обаче не успява да се наложи като име на града, въпреки че в някои вестници от онова време Хасково е наречено със странното словосъчетание “Чистоград Узунджовский” или само “Чистоград”. По всяка вероятност тогавашните журналисти са имали предвид местно предание за най-старото наименование на Хасково.