7 – хилядолетната  история  на  Хасково го нарежда сред най- старите селища в България. Според археолозите  първото поселение на територията на днешния град е  възникнало още в средата на новокаменната епоха /около 5 000 години пр. н.е/. 

Работилница в Хасково в началото на 20 векБлагоприятното географско положение и климат от най- дълбока древност са били притегателен център за различни тракийски и славянски племена, които се заселват по тези земи.

Към края на 8 век на територията на днешния квартал „Хисаря“ южно от Хасково славяните изграждат ново селище, оградено с дебела крепостна стена. С разрастването му в началото на 10 век е построена  втора  укрепителна стена. Така преди 10 века възниква ранно средновековен град с типичните за онова време занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.

През 11 век  селището е унищожено до основи от византийските нашественици. Населението обаче остава тук и се заселва на другия бряг на реката и около днешния “Младежки хълм”. Хасково се възражда отново през второто българско царство при управлението на  асеневци и шишмановци. Сред най- славните страници в историята ни е битката при хасковското село Клокотница, където през 1230 г. Иван Асен ІІ разбива вероломно нахлулия с войска епирски деспот Теодор Комнин.

Читалище Заря през 1929 г.Падането на хасково под османско робство поставя на изпитание неговите жители, но те не скланят глава. През 1872 г. Апостолът на свободата Васил Левски за втори път идва в града и създава таен революционен комитет начело с учителя Петър Берковски. Организацията обаче е разкрита и най- активните  й дейци са заточени в Диарбекир, което става причина  хасковлии да не подкрепят с оръжие  избухналото през 1876 г. Априлско въстание. Въпреки това градът става плячка на вилнеещите башибозушки орди, които палят, грабят и убиват беззащитното население. Руско- турската война от 1877 – 78 г. донася дълго чаканата свобода.

На 19 януари 1878 г. хасковлии посрещат с хляб и сол войниците на руския генерал Гурко. Заради тежките клаузи на Берлинския конгрес обаче града остава в пределите на т.нар. ”Източна Румелия”, която е васална на високата порта. Борбата за независимост и обединение с Княжество България не стихва нито за миг. В Хасково е изградена мрежа от революционните комитети “Единство”, които  подготвят съединението на България през 1885 г.

Още в епохата на възраждането започва  подем в стопанския живот на региона, в който главна роля играе прочутия по османско време Узунджовски панаир. Той събирал край хасковското село Узунджово стотици хиляди занаятчии и търговци от цяла Европа и Азия. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града  се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища.

През 1858 г. се създава  съществуващото и до днес читалище “Заря”, което е сред най- дейните местни  културно – просветни средища. Въпреки появата на първите индустриални предприятия в периода до войните основен поминък на  населението остава земеделието. Още в началото на 20 век Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.
Преминал през епохата на т.нар ”социалистическо строителство” и годините на демократичния преход днес хасково е един  модерен, съвременен град с развита инфраструктура и  лека промишленост.

Хасково в началото на 20 век